Това е продължение на статията Покушението над Махмуд ал-Мабхух, с оглед новите развития по случая. За повече информация за първоначалните данни вижте в нея.
След самото покушение шефът на дубайската полиция, Дафи Кхалфан Тамим, поиска международна заповед за ареста на Меир Даган, директора на израелското разузнаване Мосад и израелския министър-председател Бенямин Нетаняу. С 99% процента сигурност той изяви убеждението си, че именно израелските служби са отговорни за атентата в своето обръщение към медиите. Интересно е, че целия свят, всеки вестник и всяка телевизия гръмнаха по този случай и дигнаха врява до Бога. За сметка на това същият този свят и тези медии остана почти неинформиран за поръчковото убийство на Сулим Бекмирзаевич Ямадаев, чеченски терорист, борил се до 1999 година за чеченската кауза и република Ичкерия срещу руснаците. През 1999 година обаче сменя позицията си и оглавява Специален Батальон Изток, част от руското военно разузнаване (ГРУ). Ямадаев води и батальон в Южна Осетия по време на войната през 2008 година, като батальони взима сериозно участие и затвърждава репутацията си на свирепа бойна машина. Но Сулим е яростен противни на Рамзан Кадиров, бивш муджахидин срещу Русия, настоящем московска кукла на конци, гангстер от световно равнище, известен с жестокостта си. Същият поръчва и убийството на Ямадаев в Дубай на 29 Март, 2009 година. Убит е в подземния паркинг на хотела си, до трупа е очевидно нарочно оставен златен пистолет, познат като отличителния знак на Кадиров и неговите главорези. Дубайската полиция нарежда да се издаде заповед за арестуването на Адам Делимкаханов, депутат в руския парламент и един от лидерите на чеченската автономия (заместник-премиер). За убийството далеч не се отдели особено внимание от страна на световните медии, не се промениха отношенията между Русия и ОАЕ, нито Кадиров, нито Делимкаханов понесоха някакви последствия, освен че не могат вече да ходят по скъпите хотели на Дубай. Реално външния ефект е нулев, а чеченските ганстери затвърждават строгия си контрол. За сметка на това стане ли дума за Израел, не дай си Боже и за Мосад, всяка една медия настръхва и започва да бълва "секретна" информация. Дубайският полицейски шеф не изпусна и възможността да издои до безкрайност историята, стигащ даже до безумия, твърдеейки, че Израел праща 30 професионални убийци за покушението на един неохраняван арабски главатар. Може би тези дни г-н Тамим ще разкрие, че е имало въздушен десант на израелските сили и над 3000 командоси реално са били пратени, всичко е въпрос на неговото желание. Като ефект от това покушение Дубай забрани на израелски граждани и изобщо евреи, без значение от коя държава са, да влизат на територията на ОАЕ. Крехките отношения бяха оптегнати до неузнаваемост. А от международната общност се изсипа огромна критика към Израел, Биби Нетаняу и Даган - най-вече от Великобритания и Ейре, тъй като се предполага, че фалшиви ирландси и британски паспорти за използвани за покушението. ХАМАС първоначално заявиха със завидна сигурност, че именно израелските служби са отговорни за атентата. Преди дни обаче се случи нещо интересно. Висш ръководител на ХАМАС заяви, че движението държи отговорни разузнавателните агенции на Йордания и Египет за покушението на Мабхух, а не Израел и съответно Мосад. Това беше съобщено от хамасовския вестник ал-Кудс ал-Араби преди два дена.
Махмуд Насър, член на хамасовското политбюро, съобщава за вестника, че именно Аман и Кайро са поръчали убийството на Мабхух.  Съобщава, че от ХАМАС имат информация, че техният загинал брат е бил следен от съответните служби в продължение на месеци.
Самият Мабхух едва ли ще липсва на много хора в Близкия Изток - той е ръководил Бригадите на ал-Касам, военното крило на терористичната организация ХАМАС, освен това е бил и връзката между Иран и Газа. Организирал е прехвърлянето на арабски бойци от Газа в Иран за специални обучителни лагери, както и транспорта на ракети и експлозиви в самата ивица Газа. Преди години убива двама пленени израелски войника - Ави Саспортас и Илан Саадон (бележка - в Израел е издадена само едно смъртна присъда преди 48 години за Адолф Айхман). В паметта на много хора остава образът на Махмуд Мабхух, танцуваш и ликуващ върху труповете на войниците. Във всеки случай иранските му връзки му навличат гнева на Египет и Йордания, което важи и изобщо за цялата организация.
С оглед тези развития е интересно дали шефът на дубайската полиция ще поиска заповеди за ареста на ръководителите на Египет и Йордания и съответно разузнавателните им служби. Ако използва същата логика е логично и да затвори границите си за египетски и йордански граждани, както и европейски граждани със такова потекло. Това би бил еквивалентият отговор. Но като че ли светът губи интерес когато се окаже, че няма замесени евреи или израелци. Поне това излиза от развитието на събитията. Eдва ли също британското и ирландското правителство ще бъдат толкова твърди към двете арабски държави. Очевидно е, че същуствува явен двоен стандарт.

Допълнителни статии
http://www.haaretz.com/hasen/spages/1153316.html
http://www.slate.com/id/2245620/
http://blogs.telegraph.co.uk/news/douglasmurray/100026470/who-cares-who-killed-the-hamas-commander/