За повече информация за типа и моделите използвани самоделни ракети Касам, и единични варианти на ракетни системи за залпов огън БМ21 Град и УейШи1, виж темата  “Ракети над Палестина и Юдея”        http://bernardsidi.wordpress.com/2010/01/08/rockets-palestine-judea/

Ежеднвено от ивицата Газа се изстрелват ракети и мини по израелска територия от организациите Хамас, Фатах и Движeнието за Ислямски Джихад-Палестина и съответно въоръжените им крила - Бригадите Изз ал-Дин ал-Касам, Бригадите на Мъчениците от ал-Акса и Бригадите ал-Кудс, както и от организациите Комитети на Народната Съпротива(близки връзки с ливанската организация Хизбула), Демократичен Фронт за Освобождение на Палестина и Народен Фронт за Освобождение на Палестина.

Ето сумарно колко проектила(самоделни ракети, пускови ракети от РСЗО, минохвъргачен огън) са изстреляни по територията на Израел от Газа

2001: 249
2002: 292
2003: 420
2004: 1157
2005: 417
2006: 968
2007: 1645
2008: 3278
2009: 765

В темата “Ракети над Палестина и Юдея” http://bernardsidi.wordpress.com/2010/01/08/rockets-palestine-judea/ има данни за ракетите Касам, техните вариации и единичните варианти на ракетните системи за залпов огън(РСЗО) БМ-21 Град(произход – СССР) и УейШи-1(призход Китай, модернизиран вариант на БМ-21).

Минохвъргачките, които повечето организации споменати горе използват са най-вече иранските 120мм системи Хадид, тежащи около 138(250)кг и струващи(официална цена за износ) 18 хиляди долара. Минометът е копие на израелски модел, с който Тел Авив е зареждал Иран преди падането на шах Пахлави и Ислямската Революция от 1979 година. Минохвъргачката е разработена от израелската фирма СОЛТАМ СИСТЕМС, създадена в Хайфа през 1950 година. Въпросната минохвъргачка освен в ИДФ е и на служба в американската армия(механизирани и пехотни варианти) и е взела успешно участие в Войната в Ирак, 2003 година. Самата система е на въоръжение в САЩ от 1991 година, а освен това е и в армейските и полицейските редици на Египет,  Мексико, Мароко, Китай(Тайван), Словения и Шри Ланка. Армията на Ирак има поръчка за 565 броя М120.
Повече информация за системата на СОЛТАМ.
През 70-те години множество такива системи биват пратени от Израел в Иран(отношенията между двете страни са били добри, имали са и много съвместни оръжейни разработки), а по-късно (след 1979) новата ислямска република прави свое копие – Хадид. Иранската класификация на модела е Хадид 120мм ХМ16(Hadid 120mm HM16).
Характеристики

Ползват се различни видове амуниции - ВЕ, осколъчни и др. Освен ирански минохвъргачки, палестински ракети Касам(няколко модела), съветски БМ-21 Град и китайски Уей-Ши1, Хамас ползват и иранските ракети Фаджр(Фаджир).
.

Фаджр 3 Ра"ад (Fajr-3 / Ra"ad)

Иранска ракета е с дължина 5.2 метра, диаметър 240мм, ефективна далекобойност 45км, тегло 407кг. Може да носи до 90кг (45) бойна глава. Използва се от Иран, Хамас(Газа) и Хизбула(Ливан). Произвежда се в Иран от 1996 година, върху проекта Техеран получава и теническата помощ на Китай и Северна Корея(почти всички модели ирански ракети от всякакъв тип са силно повлияни от Северна Корея, Китай и Русия).

Фаджир 3 на служба при Хизбула, Ливан, 2006

Фаджр-3 на служба в иранската армия. Уточнение - те използват система за залпов огън, докато Хизбула и Хамас монтират единичния вариант върху джипове и камиони.

.

.

.

.

Фаджр 5

Това е също иранска ракета, естествено продължение на Фаджр 3, отново с помощ от Северна Корея и Китай. Фаджр 5 е силно повлияна от китайската серия УейШи(модел 1 от серията УейШи също се използва от Хамас). Ракетата е дълга 6.49 метра, тежи 915 килограма, може да носи бойна глава 175(90) килограма, калибър 333мм, максимална далекобойност - 70-75километра. Това е обсег, напълно достатъчен за поразяване дори на най-крайните квартали на Тел Авив. Израелското разузнаване е открило няколко опита за внасяне на ракети, не се знае общия брой, които вече са в ръцете на Хамас.

Фаджр5 на парад на иранските въоръжени сили, 12 установки върху влекач, РСЗО.  Уточнение - Хамас използва единичен вариант, не РЗСО

Наскоро се съобщи, че е проведен успешен тест на Израелската система Iron Dome. Това система за противоракетна отбрана(ПРО), която се разработва от години. Системата  e на Rafael Advanced Defense Systems, използва ракета на същата фирма - Тамир. Цената е сравнително скъпа, предположенията варират между 50 и 100 хиляди долара за една ракета Тамир. Системата е ефективна от 4 до 70км, което ще рече, че много от самоделните ракети Касам няма да бъдат възпрепиатсвани. 120мм минохвъргачки също няма да са постижима цел за Iron Dome. За 4км радиус около Газа отдавна са построени специални прегради и укрития, но въпреки това хората не са напълно защитени.
Новата система ичислява дали изтреляната от терористите ракета ще попадне в населено или съответно ненаселено място. След изчисление на траекторията преценява дали трябва да се изстреля Тамир.
Преди няколко дена(18 януари) беше съобщено, че до 2 години ще бъдат създадени 7 батареи на Iron Dome, като цената е 250 милиона долара. Освен Рафаел, над проекта работят и Israel Aerospace Industries Elta, които проектират и произвеждат радарната система. Първата батарея трябва да се появи около Газа през лятото на 2010, според офицалното изявление.

Теоретично конкернт ПРО системата Iron Dome е американо-израелския проект SkyGuard или Nautilus laser system. Системата използва лазер, който изгаря бойната глава на проектила в движение. На тестове са сваляни 5 артилерийски снаряда и 28 ракети от РСЗО. Постепенно израелската подкрепа за проекта намалява, макар след войната през 2006 много хора във военното командване на ИДФ да изразиха желание за по-интензивна работа. Системата би изисквала около 2000 долара на всеки проектил, докато Iron Dome изисква между 50 и 100 хиляди за всяка ракета Тамир. Критиците на SkyGuard обаче казват, че Iron Dome е в по-напреднала фаза, а пък срещу лазера могат да се въведат различни евтини мерки от страна на терористите, като отразителни или термоустойчиви кожуси на ракетите.